[1] (По слав. 17). За първия певец. 'Псалом' на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
[2] Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
[3] Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
[4] Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
[5] Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
[6] В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
[7] Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
[8] Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
[9] Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
[10] Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
[11] Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
[12] От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
[13] И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
[14] И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
[15] Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
[16] Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
[17] Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
[18] Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
[19] И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
[20] Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
[21] Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
[22] Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
[23] Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
[24] Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
[25] Към милостивия, 'Господи', милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
[26] Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
[27] Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
[28] Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.
[29] Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
[30] Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
[31] Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
[32] Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
[33] Той прави нозете ми като 'нозете' на елените, И ме поставя на високите ми места.
[34] Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
[35] Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
[36] Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
[37] Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
[38] Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
[39] Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
[40] Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
[41] Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
[42] Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
[43] Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, 'когото' не познавах, слугува на мене,
[44] Щом чуха за мене, те ме и послушаха; 'Даже' чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
[45] Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
[46] Жив е Господ, и благословена 'да бъде' Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
[47] Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
[48] Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
[49] Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
[50] 'Ти си', който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.