[1] (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен 'оня', чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.
[2] Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.
[3] Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;
[4] Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).
[5] Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).
[6] Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери 'то'; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.
[7] Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).
[8] Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе 'ще бъде' окото Ми.
[9] Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито 'челюсти' трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.
[10] Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.
[11] Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.