[1] (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
[2] Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
[3] 'Ако и да' бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
[4] Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
[5] Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
[6] Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде 'Той' гласа си; земята се разтопи.
[7] Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
[8] Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
[9] Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
[10] Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
[11] Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).