[1] Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
[2] да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
[3] защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
[4] В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
[5] Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
[6] Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
[7] защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
[8] „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
[9] дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
[10] Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
[11] и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“