[1] Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
[2] Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
[3] Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
[4] Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
[5] Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
[6] Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
[7] Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
[8] Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
[9] Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
[10] Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
[11] Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
[12] А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
[13] Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
[14] имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
[15] ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
[16] Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
[17] (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
[18] Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
[19] Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
[20] Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
[21] благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
[22] Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
[23] Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
[24] Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
[25] Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
[26] а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.