<Псалтир 141

[1] С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;

[2] излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.

[3] Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.

[4] Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.

[5] Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.

[6] Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.

[7] Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.