[1] Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
[3] Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
[4] Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
[5] кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
[6] Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
[7] Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
[8] И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
[9] Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
[10] Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
[11] Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
[12] Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
[13] Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
[14] Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.