[1] Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
[3] Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
[4] Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
[5] Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
[6] и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
[7] от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
[8] Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
[9] Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
[10] Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
[11] те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
[12] и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
[13] Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
[14] и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
[15] Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!