[1] Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
[3] извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
[4] и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
[5] Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
[6] Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
[7] Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите; всесъжение и жертва за грях не поиска.
[8] Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
[9] желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
[10] Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
[11] Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
[12] Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
[13] защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
[14] Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
[15] Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
[16] Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
[17] Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
[18] Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!