<Псалтир 125

[1] Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:

[2] тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“

[3] Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.

[4] Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.

[5] Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.

[6] Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.