[1] Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
[2] Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
[3] Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
[4] няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
[5] Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
[6] за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
[7] да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
[8] и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
[9] Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
[10] те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
[11] забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
[12] Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
[13] раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
[14] денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
[15] разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
[16] из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
[17] Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
[18] изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
[19] говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
[20] Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
[21] Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
[22] задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
[23] Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
[24] та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
[25] Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
[26] Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
[27] и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
[28] нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
[29] и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
[30] Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
[31] и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
[32] При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
[33] И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
[34] Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
[35] и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
[36] и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
[37] но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
[38] Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
[39] Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
[40] Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
[41] и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
[42] не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
[43] когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
[44] и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
[45] напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
[46] земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
[47] лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
[48] добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
[49] напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
[50] уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
[51] порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
[52] и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
[53] води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
[54] и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
[55] прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
[56] Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
[57] отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
[58] огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
[59] Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
[60] отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
[61] и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
[62] предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
[63] Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
[64] свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
[65] Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
[66] и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
[67] и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
[68] а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
[69] И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
[70] и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
[71] и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
[72] И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.