[1] Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
[3] Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
[4] дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
[5] Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
[6] Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
[7] Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
[8] Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
[9] Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
[10] Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
[11] Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
[12] истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
[13] и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
[14] правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.