[1] Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
[2] Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.
[3] Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
[4] не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
[5] Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
[6] Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
[7] Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
[8] Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
[9] Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
[10] Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.