<Псалтир 119

[1] Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.

[2] Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.

[3] Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? –

[4] Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.

[5] Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.

[6] Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.

[7] Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.