[1] Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза: Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
[3] Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
[4] Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
[5] Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
[6] вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
[7] В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
[8] Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
[9] дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
[10] Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
[11] И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
[12] И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
[13] От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
[14] Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
[15] Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
[16] И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
[17] Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
[18] избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
[19] В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
[20] Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
[21] Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
[22] защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
[23] защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
[24] Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
[25] и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
[26] С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
[27] с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
[28] защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
[29] Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
[30] С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
[31] Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
[32] Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
[33] Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
[34] прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
[35] учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
[36] Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
[37] Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
[38] Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
[39] поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
[40] защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
[41] Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
[42] те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
[43] разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
[44] Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
[45] само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
[46] другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
[47] Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
[48] Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
[49] и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
[50] Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
[51] Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.