[1] Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
[2] Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
[3] аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
[4] защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
[5] за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
[6] Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
[7] изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
[8] на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
[9] дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
[10] Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
[11] и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
[12] И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
[13] (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
[14] и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
[15] Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
[16] И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
[17] докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
[18] Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
[19] Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
[20] Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
[21] Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
[22] аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
[23] Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
[24] Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
[25] Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
[26] Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
[27] Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
[28] А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).