<Псалтир 12

[1] Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?

[3] Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?

[4] Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;

[5] да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.

[6] Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).