[1] Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
[2] как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
[3] „няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
[4] няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
[5] докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
[6] Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
[7] Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
[8] Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
[9] Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
[10] Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
[11] Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
[12] Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
[13] Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
[14] „Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
[15] Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
[16] свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
[17] Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
[18] Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“