[1] Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
[3] Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
[4] Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
[5] Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
[6] защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
[7] И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
[8] По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
[9] Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
[10] „каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
[11] Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“
[12] И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
[13] за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!