[1] На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,
[2] Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
[3] Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
[4] Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
[5] защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
[6] На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
[7] За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
[8] Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
[9] Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
[10] защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
[11] думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.
[12] Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
[13] Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
[14] Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
[15] Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
[16] Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.
[17] Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
[18] И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.
[19] Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
[20] Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
[21] Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
[22] И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
[23] Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
[24] и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.