[1] Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
[2] Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
[3] Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
[4] Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
[5] Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
[6] Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
[7] Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
[8] Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
[9] Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
[10] и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
[11] Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
[12] но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
[13] Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
[14] Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
[15] Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
[16] Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
[17] Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
[18] Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
[19] О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
[20] Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
[21] Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
[22] С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
[23] Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
[24] и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.