[1] Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
[3] Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
[4] Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
[5] На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
[6] към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
[7] Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
[8] Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
[9] „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
[10] Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
[11] Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
[12] Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
[13] Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
[14] разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
[15] Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
[16] Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
[17] Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
[18] Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
[19] делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
[20] Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
[21] избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
[22] спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
[23] Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
[24] Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
[25] защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
[26] За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
[27] Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
[28] Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
[29] защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
[30] Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
[31] Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
[32] ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.