[1] Учение на Етама Езрахита.
[2] Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
[3] Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
[4] „Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
[5] ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“
[6] И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
[7] Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
[8] Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
[9] Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
[10] Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
[11] Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си
[12] Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
[13] Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
[14] Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
[15] Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
[16] Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
[17] за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
[18] защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
[19] От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.
[20] Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
[21] Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
[22] Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
[23] Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
[24] Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
[25] И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
[26] И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.
[27] Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
[28] И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
[29] навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
[30] И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.
[31] Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
[32] ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
[33] ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;
[34] но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
[35] Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
[36] Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?
[37] Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
[38] навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“
[39] Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
[40] пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
[41] разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
[42] Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
[43] Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
[44] Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
[45] отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
[46] съкрати дните на младините му и го покри със срам.
[47] Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
[48] Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
[49] Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
[50] Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
[51] Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
[52] спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
[53] Благословен Господ навеки! Амин, амин.