[1] Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
[2] когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
[3] Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
[4] Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
[5] Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
[6] Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
[7] за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
[8] Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
[9] Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
[10] Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
[11] Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
[12] Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
[13] Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
[14] С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.