[1] Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово. Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
[3] В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
[4] От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
[5] Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
[6] и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
[7] Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
[8] Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
[9] Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
[10] Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
[11] Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
[12] И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.