[1] Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
[2] Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
[3] Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
[4] Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
[5] Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
[6] Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
[7] Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
[8] В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
[9] Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
[10] Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
[11] Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
[12] Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
[13] и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.