[1] Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
[2] Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
[3] „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
[4] Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
[5] Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
[6] „Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
[7] ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих;
[8] искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
[9] Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
[10] И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
[11] Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
[12] Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.