[1] Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
[2] вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
[3] извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
[4] В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
[5] да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
[6] да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
[7] защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
[8] Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
[9] А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
[10] Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
[11] Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
[12] връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
[13] През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
[14] Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
[15] А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
[16] с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
[17] Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
[18] Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
[19] за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
[20] защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
[21] разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
[22] Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
[23] Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
[24] Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
[25] да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
[26] В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
[27] Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
[28] И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.