[1] Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
[2] Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
[3] Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
[4] Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
[5] тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
[6] вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
[7] и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
[8] Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
[9] Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
[10] Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
[11] Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
[12] Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
[13] за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
[14] Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
[15] Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
[16] Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
[17] Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
[18] Когато казвах: ногата ми се колебае, – Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
[19] Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.
[20] Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
[21] На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
[22] Но Господ е моя защита и Бог мой – твърдиня на моето прибежище,
[23] и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.