[1] Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.
[2] Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
[3] Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
[4] защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
[5] сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
[6] от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
[7] Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
[8] не спя и седя като самотна птица на покрив.
[9] Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
[10] Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
[11] поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
[12] Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
[13] А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
[14] Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;
[15] защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
[16] Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.
[17] Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
[18] ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
[19] Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
[20] защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
[21] за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
[22] за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
[23] когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
[24] Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
[25] Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
[26] В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
[27] те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;
[28] но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
[29] Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.