[1] Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
[2] Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
[3] Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
[4] Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.
[5] Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
[6] Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
[7] От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
[8] възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
[9] Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
[10] Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
[11] поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
[12] При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
[13] Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
[14] Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
[15] и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
[16] Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
[17] по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
[18] високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
[19] Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
[20] Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
[21] лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
[22] Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
[23] човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
[24] Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
[25] А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
[26] там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
[27] Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
[28] Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
[29] скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
[30] пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
[31] Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
[32] Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
[33] Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
[34] Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
[35] Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!