[1] Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
[2] От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
[3] иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
[4] Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
[5] съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
[6] И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
[7] Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
[8] Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
[9] няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
[10] защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
[11] познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
[12] Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
[13] Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
[14] Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
[15] и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
[16] А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
[17] а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
[18] кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
[19] устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
[20] седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
[21] ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
[22] Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
[23] Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.