[1] Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
[3] ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
[4] Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
[5] защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.
[6] Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
[7] У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
[8] Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
[9] и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
[10] И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
[11] и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
[12] Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
[13] защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
[14] Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
[15] за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
[16] Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
[17] Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
[18] Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.
[19] Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
[20] Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
[21] Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
[22] Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
[23] Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
[24] Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
[25] В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“
[26] Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
[27] дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“
[28] Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;
[29] седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
[30] причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
[31] прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;
[32] дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“
[33] Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
[34] Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?
[35] Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
[36] Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
[37] Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
[38] Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
[39] за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.