[1] Боже на моята хвала! недей премълчава,
[2] защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
[3] отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
[4] за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
[5] връщат ми зло за добро, омраза – за любов.
[6] Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
[7] Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
[8] дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
[9] децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;
[10] децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
[11] заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
[12] да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
[13] потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
[14] да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
[15] винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
[16] задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
[17] обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него;
[18] да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости;
[19] да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
[20] Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
[21] А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
[22] защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
[23] Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
[24] Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
[25] Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
[26] Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
[27] да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
[28] Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
[29] Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
[30] И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
[31] защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.