[1] Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
[2] Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
[3] Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
[4] Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
[5] изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
[6] и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
[7] предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
[8] рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
[9] Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
[10] Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
[11] Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
[12] Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
[13] Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
[14] Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
[15] Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
[16] Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
[17] Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
[18] Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
[19] Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
[20] Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
[21] Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
[22] Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
[23] не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.