[1] Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
[3] защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
[4] думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
[5] на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
[6] Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!
[7] Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
[8] Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
[9] те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
[10] защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
[11] Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
[12] да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
[13] там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.