[1] Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.
[2] Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
[3] Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
[4] Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
[5] Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
[6] Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
[7] Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
[8] Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
[9] Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
[10] защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,
[11] Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.