[1] Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
[2] От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
[3] Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
[4] В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
[5] Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
[6] Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
[7] Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
[8] пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
[9] от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
[10] те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
[11] Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
[12] Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
[13] Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
[14] чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
[15] Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.