[1] Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово. Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
[3] послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
[4] от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
[5] Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
[6] страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
[7] И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
[8] далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
[9] побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
[10] Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
[11] денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
[12] всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
[13] защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
[14] но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
[15] с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
[16] Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
[17] Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
[18] Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
[19] ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
[20] Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
[21] простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
[22] устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
[23] Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
[24] Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.