Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:27

[1] Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:

[3] Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;

[4] защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.

[5] Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.

[6] С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;

[7] защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;

[8] но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.

[9] С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.

[10] Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;

[11] обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.

[12] Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;

[13] продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;

[14] предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;

[15] направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.

[16] Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми

[17] от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:

[18] всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.

[19] Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,

[20] когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.

[21] Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,

[22] то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.

[23] Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.

[24] Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!

[25] Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?

[26] Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.

[27] Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.

Псалтир — Chapters