[1] Началнику на хора. Псалом Давидов. Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
[3] укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
[4] които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи,
[5] за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
[6] Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
[7] Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
[8] Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
[9] с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
[10] И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
[11] А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.