[1] Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
[2] труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;
[3] проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
[4] Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
[5] Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
[6] Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
[7] защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
[8] Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
[9] Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
[10] Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
[11] Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
[12] Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
[13] А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.