[1] Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
[2] Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
[3] Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
[4] Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
[5] за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
[6] Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
[7] Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
[8] Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
[9] Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
[10] и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
[11] Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
[12] И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
[13] Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
[14] увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
[15] И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
[16] И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
[17] Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
[18] И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
[19] Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
[20] и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
[21] Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
[22] дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
[23] И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
[24] И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
[25] и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
[26] И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
[27] да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
[28] Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
[29] и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
[30] Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
[31] И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
[32] И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
[33] защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
[34] Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
[35] но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
[36] служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
[37] и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
[38] проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
[39] оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
[40] И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
[41] и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
[42] Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
[43] Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
[44] Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
[45] и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
[46] и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
[47] Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
[48] Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!