[1] Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
[2] Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
[3] и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
[4] Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
[5] търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
[6] Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
[7] и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
[8] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
[9] защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
[10] Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
[11] защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
[12] Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
[13] Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
[14] изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
[15] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
[16] защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
[17] Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
[18] от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
[19] Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
[20] прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
[21] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
[22] Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
[23] Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –
[24] виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
[25] Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
[26] възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
[27] те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
[28] Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
[29] Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
[30] И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
[31] Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
[32] Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
[33] Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,
[34] земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
[35] Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;
[36] и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
[37] засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
[38] Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
[39] Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –
[40] Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
[41] А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
[42] Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
[43] Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.