<Псалтир 10

[1] На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: „отлети на вашата планина като птица“?

[2] Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.

[3] Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?

[4] Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.

[5] Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.

[6] Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,

[7] защото Господ е праведен, – обича правда; лицето Му гледа праведника.