[1] Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
[2] Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
[3] В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
[4] Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
[5] Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
[6] Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
[7] припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
[8] нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
[9] нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
[10] нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
[11] И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.
[12] Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
[13] ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
[14] Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
[15] Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
[16] Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
[17] Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
[18] Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
[19] Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
[20] Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
[21] Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.