[1] Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
[2] Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
[3] Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
[4] защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
[5] Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.
[6] Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
[7] Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
[8] „Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“
[9] „Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
[10] Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
[11] Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.