[1] Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме.
[3] Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
[4] Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
[5] При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
[6] Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
[7] събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
[8] Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
[9] У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?
[10] Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
[11] При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
[12] На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
[13] Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
[14] защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.