[1] Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита. Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
[3] да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
[4] защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
[5] Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
[6] хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
[7] Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
[8] Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
[9] Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
[10] Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
[11] Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
[12] Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
[13] нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
[14] Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
[15] Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
[16] Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
[17] Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
[18] всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
[19] Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,