[1] Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
[2] На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
[3] наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
[4] защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
[5] Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
[6] В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
[7] Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
[8] Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
[9] и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
[10] Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
[11] Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
[12] От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
[13] Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
[14] защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
[15] Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
[16] Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
[17] Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
[18] Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
[19] Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
[20] Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
[21] Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
[22] Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
[23] В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
[24] Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
[25] Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!